Търсене

Слънчогледово жълто

Актуализирано: 30 Юли 2019

Юлското жълто на слънчогледа ни гледаше фронтално.

Времето беше преобладаващо облачно (идеално за снимки), а небето изпълваше обективите ни със своя матово син отенък. Когато видяхме безбройните, подредени под строй, като войници, назрели слънчогледи, разбрахме че това ще е мястото за нашата фотосесия. Тук искахме да обхванем, заснемем и най-вече да представим, в една богата палитра от цветове, нюанси и нежност - Атина и решителността на нейния влюбен мъж.

Като професионалисти винаги се стараем да сме подготвени с нужната техника, умения и опит. От предната вечер си проверяваме нещата. Прехвърляме в главите си цял списък с нужния инвентар. Питаме се, дали всичко е готово, заредено- проверено. Винаги държим да сме в топ форма. Премисляме сценарии, подготвяме сюжети, определяме места, локации и т.н.

Но никога не може да си напълно готов за богатото разнообразие от цветове и усещания, които може да ти предостави чудното подсъзнание на майката природа. Близо до гр. Крън в една такава феерия от жълто спряхме да запаметим нашите приятели младоженци. Символиката на слънчогледа щяхме да разгадаем докато запечатваме във времето част от тяхното радостно събитие.

Техниката беше на лице, настроението също беше приповдигнато и непринудено. Превъзходната компания на кумовете ни караше да се от пуснем и да се наслаждаваме на работата.

А жълтото, на слънчогледа... То направо ни заслепяваше със своята жизненост и обаяние.

Разбира се имаше и интересни закачки...

Резултата винаги е много повече от това, което вижда клиента. Интересното в нашия занаят е магията, която предоставяме. Защото отстрани погледнато нашите приятели винаги се питат: "Дали беше достатъчно?" "Ще стане ли толкова добре, като другите филмчета в портфолиото?" и т. н.

Тайната скъпи приятели е в магията, която правим, когато се приберем и започнем да обработваме заснетият видеоматериал. Там представяме нашия неподправен прочит на събитието и винаги се стараем да търсим най-добрите акценти.

Но да се върнем на слънчогледите. Да! Те бяха прекрасно жълти, а нашите приятели страхотно красиви...

И естествено... не спряхме... Да снимаме... Ама много да снимаме... Колкото можем и както можем...

Най - хубавото беше, че сред цъфналите слънчогледи имахме две прекрасни млади създания, които ни заливаха с вътрешната си светлина на тяхната любов, и с неподправен чар се смееха сред хилядите слънчогледови слънца, и аз тогава се запитах: "Кое ни озарява? Слънчевото жълто на цветята около нас или те двамата..."

Скоро ще имате честа да видите...

67 преглеждания0 коментари